Започвам с това, че аз по принцип не гледам телевизия и седмично рядко ми се събира повече от половин час, като този половин част в по-голямата си част се състои в уловени от ушите ми фрази, когато минавам през кухнята. Но както всички хора, аз вечерям в кухнята (трапезария по-модерно последните няколко години, за мен всичко свързано с ядене е кухня), особено когато манджата е вкусна и има екстри като салата и така  нататък…

Това, което често ми помрачава настроението по време на вечеря, са новинарските емисии. Не минават вечерни новини без съобщение за 1-2-3 че и 4 катастрофи с, цитирам, “Х загинали и най-малоко Y ранени на възраст между e и pi”. При всяко подобно съобщение се чудя, толкова ли нямат с какво да запълват ефирно време националните телевизии, че подържат рейтинг ежедневно с човешки трагедии? Винаги сме на принципа ‘дай н ие да кажем какво и що, пък те сами да си правят изводите’. Много по-добре би било вместо да угнетяват аудиторията си в края на деня, телевизиите да предприемат кампании за безопасно шофиране, затягане на мерките по пътищата и тъй нататък. Писна ми да слушам кой непознат 20-годишен е загинал при автомобилна катастрофа, как във Франция се е преобърнал туристически автобус с 3 полинезийки и 47 мексиканци. Това е, според мен, една от основните причини за сивотата на българския човечец - ние гледаме телевизия всеки ден, приемаме всичко като топъл хляб и пълним гушите на медиите, а те развяват некролози, защото загиналите за тях са поредната бройка, просто част от статистиката в края на годината. Стига толкова!