Летим в самолета, много се вълнуваме. Гледаме облаците през джама, много меки изглеждат. Самолета тръгва да се накланя. Изглежда сякаш каца. Нещо говорят на английски от управата, ма ний не знаем английски. Знаем, че български екипаж на борда няма. Изведнъж започва българска реч. Казват да останем по местата докато самолетът е с изключени двигатели (тука ще изисква усилие да се сетим, че като е изключен двигателя, самолята няма да бръмчи). Начи се пак са ни излъгали, мама им чешка, имало български стюардеси. Някои разправят, че било запис, ма от къде пък ше пускат запис… Каца самолета, върти се из пистата, лампите са угасени (нощен полет). Спира. Виждаме стълбата през джама. Виждаме как я доближават. Скачаме да си събираме багажа от над главите, щото в тъмното ще ни отмъкнат дисагите с гюла. Някой се обажда, че трябвало като спре да бръмчи самолета да се става, ма те двама-трима пехливани продължават да ровят за дисагите. Стадото като вижда, че те ровят и те скачат, почва се блъскане, лакти в ребра, в лица, мамата си трака. След 2 минути секи с дисагите си, седи прав, ма място няма. Въпреки това седи прав пред седалката си и се ядосва, що аджеба не го пускат като стълбата още одеве я докараха, нали я видяхме през овалния джам? След 10 минути нормално европейско време отварят вратите, всички препУтени-изпУтени слизат надолу, търчат като пуле пред майка си да заемат седалки в летищен автобус, дето има пет седалки - за бременни и за стари. Бременни имаше, но това не ги оправдаваше, кой за квото се пребори. Багажите се чакат първо на лентата от Мюнхен, след това на лентата от Париж. След 10 минути пускат и наш’та лента. Потокът сменя посоката си. Отвън няма таксита. Има едно окей фалшиво, ма отракани сме, никой не го хваща. Някакъв чичо бейсъс свирка идва и почва да строява излезлите хора, щот такситата щели да дойдат в определен ред и трябвало всички да са на опашка. След малко видяхме, че това било строго определена стоянка точно на една фирма таксита. Голям бой беше за таксита, да си бременен или със здравословни проблеми беше манна небесна в такъв момент - с мънкане под носа ти отстъпваха таксито. Тежко ни на тия, които живеем близо до летището - не щат да ни качват и не щат. Багажите нямало да се съберат, трябвало кола комби да чакаме (те са им сичките еднакви). Взе ни една нормална кола, отзивчив се оказа човекът, без проблем се събраха куфарите в багажника. Голяма история, голямо чудо. Язък за хубавия сандвич дето дадоха в самолета.