
Навиха ме да си направя twitter, а да ми е честит.

Gong.bg за концерта в зимния дворец:
…
Температурата в залата се покачи още повече, когато под прожекторите застанаха „Контрол”, отново с титулярния фронтмен от най-славните им години - Кольо Гилъна, като единствената забележка към шоуто на пънкарите бе, че не изсвириха „Леле, како”.
…
Концертът беше страхотен. Контрол изпълниха “Леле, како” и за мен това беше кулминацията на вечерта

Цъках си разни работи из фейсбук преди малко, и гледам, популяризирала се някаква група Конкурс “Момиче за Милион Лева”. Съвсем помеждудругото да кажа, че не обичам да ползвам фейсбук като средство на кореспонденция - предпочитам icq (и skype, защото много хора вече спряха да ползват icq). Стана ми интересно какво пък ще да е това момиче за милион лева. Това е конкурс за красота на момичета от фейсбук (достатъчно хора знаят каква е рекламната мощ на фейсбук днес), спонсорирана (и имаща за цел да популяризира, разбира се) онлайн-порталът MilionLeva, който продава част от голямата си видеостена за перманентна реклама. В описанието на сайта е акцентирано на това, че видеостената е ‘първа по рода си’, че ‘проектът е иновативен’.
Хубаво, аз за такава видеостена не се сещам, но голяма част от интернет потребителите са посещавали поне веднъж или са чували за http://www.milliondollarhomepage.com/ и знаят за какво става дума, един вид използваните и подчертани ‘иновативно’ и ‘първо по рода си’ стават малко смешни. Milliondollarhomepage беше наистина първия по рода си сайт, пуснат още през 2005 от британски студент, който решил да си повярва и взе, че стана богат. Продаването на пиксели от уеб-страници стана голям хит. В крайна сметка този сайт стана най-големия хит, студентът стана известен, даже по някоя наша телевизия даваха репортаж, ако не се лъжа, много неща бяха станали наистина.
Аз се сещам за няколко опита след това да се подражава на тази идея и да се направи опит за бързо изкарване на много пари, но неуспешни. Millionairepixels.com не съществува, също и сайтът, за който става дума в тази статия http://news.ibox.bg/news/id_1580240606, статия от 2007, значи не си говорим за нещо иновативно и крайно невероятно в своята оригиналност.
За да дадем популярност на проекта, и за да убедим хората в неговата безкорисност и добрите намерения спрямо обществото, отечеството, световния мир, винаги трябва да има малко благотворителност. 100 000 лева от проекта, разбира се, ще идат за благотворителност български SOS селища и прочие. Нямам нищо против, ако пък и след това видим по някоя телевизия и репортаж за ремонтираните домове за деца, че и децата щастливи и засмени themselves (домове, защото за един космически кабинет със звездна апаратура за химични експерименти и не само се дават толкова пари, а една алуминиева врата струва 200 лева). Не смятам повече да разсъждавам върху това дали на хората с иновативния сайт действително им пука за децата по домовете. Благотворителността е разменна монета с висока стойност в света на рекламата не само у нас. Тук му иде на човек да се запита защо всяка година четем по вестниците как е много трудно да се реши къде трябва да си нашибаме излишъка от бюджета, и защо месец след това четем за двуцифрени числа суми, дадени за нови мерцедеси, възлизащ на обща стойност десетки пъти повече от смешните при сравнение 100 000 лева за домовете за деца…
Изразът “пилешки анус” от достатъчно време е в употреба. Намаляват на брой момичетата, които не могат да определят сами спадат ли или не спадат в категорията “само с плик на главата”. 1,2, на втората бих й предложила направо с чувал, като гледам добре се е ориентирало момичето. Миската ни хубав пример дава, амбициите са много важни. Поколебах се преди да дам линк към снимките, но все пак щом ги има в групата във фейсбук на конкурса (където помеждудругото са се присъединили около 1500 души към момента), защо пък аз трябва да се чувствам виновна? То бива бива суета и завишена самооценка, ма вече стана много. Не мисля, че само на мен ми омръзна красотата да се свързва с много грим, неестествени пози и оскъдно облекло. Видях 3 (3/31, ~90% от всичките девойки дават вид на евтини чуми) момичета, за които смятам действително все пак да дам гласа си ако, защото за разлика от всички останали, участват с това, което природата им е дала, било то малко или много (според вкуса на гласуващите).
| Силвия Стоянова | Мартина Скробанска | Мирослава Мирчева |
![]() |
![]() |
![]() |

Летим в самолета, много се вълнуваме. Гледаме облаците през джама, много меки изглеждат. Самолета тръгва да се накланя. Изглежда сякаш каца. Нещо говорят на английски от управата, ма ний не знаем английски. Знаем, че български екипаж на борда няма. Изведнъж започва българска реч. Казват да останем по местата докато самолетът е с изключени двигатели (тука ще изисква усилие да се сетим, че като е изключен двигателя, самолята няма да бръмчи). Начи се пак са ни излъгали, мама им чешка, имало български стюардеси. Някои разправят, че било запис, ма от къде пък ше пускат запис… Каца самолета, върти се из пистата, лампите са угасени (нощен полет). Спира. Виждаме стълбата през джама. Виждаме как я доближават. Скачаме да си събираме багажа от над главите, щото в тъмното ще ни отмъкнат дисагите с гюла. Някой се обажда, че трябвало като спре да бръмчи самолета да се става, ма те двама-трима пехливани продължават да ровят за дисагите. Стадото като вижда, че те ровят и те скачат, почва се блъскане, лакти в ребра, в лица, мамата си трака. След 2 минути секи с дисагите си, седи прав, ма място няма. Въпреки това седи прав пред седалката си и се ядосва, що аджеба не го пускат като стълбата още одеве я докараха, нали я видяхме през овалния джам? След 10 минути нормално европейско време отварят вратите, всички препУтени-изпУтени слизат надолу, търчат като пуле пред майка си да заемат седалки в летищен автобус, дето има пет седалки - за бременни и за стари. Бременни имаше, но това не ги оправдаваше, кой за квото се пребори. Багажите се чакат първо на лентата от Мюнхен, след това на лентата от Париж. След 10 минути пускат и наш’та лента. Потокът сменя посоката си. Отвън няма таксита. Има едно окей фалшиво, ма отракани сме, никой не го хваща. Някакъв чичо бейсъс свирка идва и почва да строява излезлите хора, щот такситата щели да дойдат в определен ред и трябвало всички да са на опашка. След малко видяхме, че това било строго определена стоянка точно на една фирма таксита. Голям бой беше за таксита, да си бременен или със здравословни проблеми беше манна небесна в такъв момент - с мънкане под носа ти отстъпваха таксито. Тежко ни на тия, които живеем близо до летището - не щат да ни качват и не щат. Багажите нямало да се съберат, трябвало кола комби да чакаме (те са им сичките еднакви). Взе ни една нормална кола, отзивчив се оказа човекът, без проблем се събраха куфарите в багажника. Голяма история, голямо чудо. Язък за хубавия сандвич дето дадоха в самолета.
И моят ред дойде.
1. Явно ще зарадвам и Nick и Марио с мойта красива Nokia E51. Защо? Най-вече защото има wi-fi (We need a special holiday to honor the countless kind souls with unsecured networks named ‘linksys’). Плейърът и нужният офис пакет (Adobe PDF преди всичко) не са от по-малко значение. Често ми се налага да качвам разни файлове за четене в движение и не толкова в движение… Бележките и алармите са опции на всеки мобилен телефон, няма особен смисъл да ги споменавам. Други екстри рядко ползвам. Снимките, които качвам тук, също са правени с телефонката. Темата, която съм си сложила, се казва PlanetaryKata и не помня откъде е свалена, но за щастие я имам. Ако някой изявява желание, може да я пробва. На мен много ми харесва, защото напомня полярно сияние, а тия работи са ми слабост
2. Никога не излизам без ключовете си, съответно без готиния ключодържател-отварачка (подарък), който е много полезен
3. Не е такъм, но ми е много любима -всеки ден пия вода от моята чаша Jesterhead, която също ми е подарък. Разни завистливи хора я наричат Wankerhead, но те нищо не разбират
Защо? Щото е готина
4. И аз си имам флашка. Ridata 2 GB - флашка като флашка. Върши работа за разни презентации и тям подобни истории. Защо точно Ridata?
Защото ми е все едно
5. Всяка сутрин с досадна мелодия ме буди зеленият часовник, който ми беше подарен, за да не се успивам.
6. Linksys router-ът е от вече повече от година и за толкова време мога с чиста съвест да кажа, че firmware-ът не струва (за WRT54GL става дума). При всяко спиране на тока (явно не са предвидили подобни обстоятелства хората) настройките изчезват и рутерът е като reset-нат, което не е приятно, защото в квартали като Слатина се случват такива неща. Веднъж и клетките на mtel бяха изчезнали, че повече от месец нямаше обхват, ма това и то е друга тема
Фотоапарат имам, но е от старата школа цифрови и предпочитам да карам с телефон. Скоро ще има нова звезда на хоризонта, но засега нищо не се обявява официално. (Само ме карате да се излагам с тия моите такъми) Портмонето ми е с леопардова щампа и от повече от година е временно. За него няма да говорим сега…
Campos, JustКалоян, Чочо, koue koue пу за вас.
Котките винаги са ми били слабост. Преди няколко дни реших да потърся наистина забавни клипове с котки и попаднах на един, на който давам с лека ръка 6 звезди. То пък се оказа, че и музиката на фона е една блага… Реших все пак да го споделя
На два пъти минавам през телевизора преди неизвестен кратък период от време и все попадам на новата реклама на фафли “Мура” (май), където в офис тип ‘кошер’ мацка си чати с някакъв, а разговорът им е както следва (възможни отклонения):
-kyde se izgubi
-bqh na ski i izgorqh qko na o4ila
-super slu4ai da se vidim
Много се ядосах, че разни идиоти пак правят глупости и подпомагат налагането на лайняницата като официална писменост (под първи идиоти визирам литераторите или pr-а или които там са избрали какъв да бъде домейна на четенето - 4etene.bnt.bg, според които новата азбука на българите завършва по следния начин o p r s t u f x c 4 6 6t u q). Аха да се възмутя публично и преди два дни гледам “изгорях яко на очила”. Бря! Не вярвах на очите си. Разтърках ги, за да се уверя, че не са ме подлъгали, ощипах се ина екрана се изписа “супер случай да се видим”. Браво! Браво! Радвам се, че или някой се е оплакал или на мураджиите им е дошъл акъла (второто като че ли..). Казвала съм на много хора, че в Русия е забранено да се пишат смс-и на латиница. Уважават писмеността, за напълно нормално го приемам. В България все още сме келешии си излизаме с доводите, че на латиница е по-бързо, по-лесно и не знам си какво още… Настрана оставям факта, че смс на кирилица излиза по-скъпо, да не говорим, че много малко модели подържат T9 (статията я няма преведена на български, очевидно на много малко хора им пука). Но е факт, че T9 за български език има! Отплеснах се много, спестявам си обидите… Пишете на кирилица!!
В събота цялото семейство се прибрахме в Ямбол, за да почистим къщата, та да може баба ми да си отиде там за няколко месеца през лятото. Няма да казвам колко беше изморително и отегчително тупането, бърсането, търкането и другите подобни. Смятам да споделя само нещата, които поне на мен ми бяха интересни и приятни.
Като чистих кухнята, например, намерих една кутия с 12 пакетчета социалистически бакпулвер. Годината беше 88-ма. В друга кутия имаше демократически бакпулвер от 96-та. Много се зарадвах на един буркан мляко с какао. За жалост обаче, оказа се, че срокът му е изтекъл преди 7 години. Имаше още един буркан с играчка на капачката.
Много неща изскочиха от чистенето горе, включително и много бяха изхвърлени. Баба ми едвам прежали няколко лампи, които никога нямаше да бъдат използвани, няколко (няколко, няколко - над 10 бяха) чифта обувки отпреди 20 години и много саксии. В крайна сметка всичко миришеше на чипано след като бригадата цял ден си даде здравето за благото на старата къща.
На мен най-ми хареса дворът. Сливата беше цъфнала, здравецът беше тръгнал да лази по целия двор, стълбите бяха покрити в мъх и се стъпваше меко-меко по тях. Язък за хубави мъх, някой го изстърга с лопатата.
Освен хубавите спомени имаше и малко разочарования. Не е приятно да гледаш как едно градче умира. Още по-неприятно е да гледаш, че младите хора се интересуват много повече от това как да се махнат от там, отколкото да продължат образованието си или да направят нещо градивно. Имаше го и моментът “не съм мръднал интелектуално от четвърти клас”, но всяко стадо си има и своята черна овца, не може всички да сме умни и красиви. Да гледаш пропиляни таланти най-много боли.
Като приключи чистенето си запълвах времето със стари приятели из града. По-скоро си го запълвах само със стари приятели, защото на града няма какво толкова да му се гледа - има две главни улици с магазини, няколко по-големи кафета, един парк и от няколко години насам хубави градинки на две-три места из центъра, които достатъчно съм ги гледала. Много се зарадвах, че виждам лица, които не бях виждала повече от 3 години, и те ми се зарадваха. Едните повече, другите по-малко, на някои сякаш въобще не им пукаше, не ги виня за това.
Училището, където посещавах предучилищна група, вече не работи. Всичко е буренясало и запустяло. По-малко хора има по улиците следобед. Когато бях малка имаше много баби насядали пред къщите. Половината са измрели, на другата половина явно не им е до приказки. Личи си,че има живот, защото тук-таме се среща по някое къща, дето наскоро са й турили алуминиева дограма, и в Ямбол са започнали да се изолират мощно мощно. Не виждам защо, при положение, че къщите са от тухли, ‘ма на…
Много се изненадах като видях едно момче да гребе по реката и да си пее. Действително си тананикаше някаква песен.
Като цяло останах с хубави чувства - разходих се по улиците, по които съм се разхождала 12 години. За едни кратък живот това е много. Порадвах се на малките разстояние от единия край на града до другия, които безпроблемно се минават за 30-40 минути при спокойна крачка. Минах няколко пъти по различни мостове над Тунджа. Все същата тинява гнус си е, но на мен ми харесва. Въпреки това не бих се върнала там да живея. Хубавите носталгични спомени ми стигат.